ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Панагюрското златно съкровище е едно от най-значимите археологически открития не само в България, но и в света. То е открито на 8 декември 1949 г. край град Панагюрище от трима братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели глина в местността „Мерул“.
Находката буквално изумява света – в ръцете им се оказват 9 изящни златни съда, изработени от чисто злато (над 6 кг) и украсени с изключителна художествена прецизност.

Съкровището датира от края на IV – началото на III в. пр.н.е., по времето на тракийския цар Севт III. То е част от ритуален сервиз, използван при царски религиозни церемонии, жертвоприношения и пиршества. Всяка от съдовете носи богата орнаментика и символика, представяща митологични сцени, животни и божества от тракийския и древногръцкия пантеон.

Най-впечатляващи са трите ритона (ритуални чаши) с образи на Амазонка, Херакъл и Тезей, както и кани и фиали, украсени с гравюри, които разкриват изумителните познания и майсторство на тракийските златари.

Днес оригиналът на съкровището се съхранява в Националния исторически музей в София, но в Исторически музей – Панагюрище се намира изключително качествена автентична реплика, изложена в специална зала с уникално осветление и интерактивна експозиция, която потапя посетителите в златната епоха на траките.

Панагюрското златно съкровище е не просто археологическа находка – то е символ на българската култура, изкуство и история, признат по целия свят като едно от върховите постижения на античната цивилизация.